Наблюдавах тази жена от много близо и винаги съм се чудил защо Бог я използваше. Първия път, когато я видях в Питсбърг, силата на Бог слезе с нея. Мястото стана наелектризирано, когато тя влезе в аудиторията. Стоях с ръце, издигнати към небето, пеех Колко Си велик и сълзи се стичаха по лицето ми. Силата на Бог слизаше с нея, нямаше нужда да я изграждате. Чудех се какво прави това да бъде възможно в нейния живот. Тя ходеше в помазание, за което повечето от нас дори сега не разбират почти нищо. Веднъж Кетрин била в един хотел в Канада. Аз бях там всъщност, бях в хотела. Присъствието на Бог беше по целия този хотел. Славата на Бог беше върху целия Холидей Ин, където тя беше. Когато влезете в ресторанта, ще Го усетите, когато влезете в библиотеката, ще кажете: Бог е тук. Когато Кетрин идваше в този хотел, Бог идваше с нея и тя имаше тази уникална атмосфера около нея. Веднъж в Ню Йорк Дейл ми каза това.

Дейл, ти беше там. Можеш да си спомниш това от преди няколко години. Може би си спомняте списание “Логос”, то е негово. Аз не бях там, но Дейл ми каза това. Той каза, че когато свърши конференцията, трябвало да я прекарат през кухнята към задните асансьори, които се използваха от РУМ сервиза. Той каза: Преведоха я през кухнята и там имаше готвачи, които бяха с бели престилки и готвеха, вършеха си работата. Нито знаеха коя е Кетрин Кулман, нито знаеха какво се е случило в залата. Те я прекараха през кухнята до задните асансьори. Като преминаваше през кухнята, още когато влезе, всичките готвачи с всичките черпаци паднаха на земята. Имам предвид, те стоят там и готвят. Някой влиза и изведнъж всички черпаци, престилки и готварски шапки падат на земята, заедно с хората и те не знаят какво ги е ударило.

Това е помазанието, в което тя ходеше. Бях на едно друго събрание, когато го видях - в Питсбърг, Пенсилвания, една петъчна сутрин. Аз стоях съвсем близо, на ръба на балкона, от където можеше да се види всичко. Кетрин излезе на платформата чудесно облечена, почти танцувайки и казваше: Здраве-е-ейте. Начинът, по който говореше... Мислите си: Господи ще престане ли? Когато тя излизаше, всички бяха развълнувани. И тя каза: Е, чакахте ли ме дълго време? Нали знаете как говореше? Удължаваше думите така, че си мислите: Дали някога ще спре да казва това Здраве-е-ейте. Така пренасяше думите и ги удължаваше. Тя каза: Кой ме е чакал най-дълго време? Тогава едно семейство, което я беше чакало три дни... Те дошли три дни преди събранието. Бяха на вратата три дни. Не три часа. Три дни!!! Как са обядвали, вечеряли, закусвали не знам. Предполагам, че са спали до вратата. Така че, Кетрин каза: О, елате тук! И те тръгнаха към нея. Тя е на платформата. Те са колкото е разстоянието от тук до края на залата. Започнаха да идват към платформата. И изведнъж цялото място видя как тези хора се борят, за да стигнат до платформата. Един невидим вятър, който никой не виждаше духаше срещу тях.

Някога ходили ли сте в буря? Колко от вас са ходили срещу вятъра? Знаете ли как ходите? Ето така. Гледах новините преди време. Имаше буря в Англия и човекът ходеше така срещу вятъра и палтото му се вдигаше. Ето какво се случи онази сутрин. Не можехме да видим вятъра, не можехме да го усетим, но го виждахме по телата им. Палтата им се вдигаха. Те се опитваха и се бореха да стигнат по-близо. Никой не ги докосваше. И ето къде е учудващото нещо! Когато няма вятър, ако вие стоите в това положение, в което те стояха достатъчно дълго, ще паднете, но те продължаваха и продължаваха да натискат напред. Телата им вибрираха, дрехите им се вдигаха нагоре. Цялата тълпа седеше и се чудеше какво става. Аз спрях да дишам. Дойде един служител, който се опита да ги изтегли към платформата с всичка сила, тогава дойде още един разпоредител и опитаха двамата. Най-накрая успяха да стигнат по-близо, и по-близо, но доста трудно. Успяха да стигнат до парапета на стълбата и започнаха да се дърпат, да се теглят по парапета, за да стигнат до платформата. Ето помазанието, в което Кетрин Кулман ходеше! Аз си помислих: Господи, Святият Дух е върху тази жена като мощен вятър, така че никой не може да я приближи!

Веднъж на двеста, триста човека хор, тя просто им махна и те всички заминаха, имам предвид - в Духа. Бях на едно събрание веднъж в Питсбърг. По това време аз току що започвах да влизам едва, едва в служението. Тогава служех, като носих нотите на хора... Казвам ви, вие започнете да служите и рано, или късно ще напуснете от там и ще влезете във вашето служение.

Така че, аз седях там и Кетрин каза: Нека никакъв шум да не се чува. Когато тя казваше така, тя имаше предвид точно това. Един човек стоеше до мен, аз бях на третия ред, и правеше така: Благодаря Ти, Исусе! Благодаря Ти, Господи! - шепнешком. Нали знаете как го правят? И тя каза: Сър, казах никакъв шум. Как го чу, не знам. Все още не мога да разбера. Може би е имала магнетични уши под помазанието тази вечер. Изведнъж всички утихнаха и това продължи около десет минути, може би и повече. Стоях там и се чудех защо тя иска мястото да е толкова тихо, имам предвид съвършена тишина, когато изведнъж някой от едната ми страна започна да крещи с всичка сила: Мога да виждам! Мога да виждам! Слепите очи започнаха да се отварят. Аз си помислих, защо тя искаше да пазим тишина през това време. Разбрах нещо за помазанието още тогава, което ще ви науча днес сутринта. Сега, през тези дни аз току що влизах в служението.

Живеех в Канада, Торонто. Имах събрание понеделник вечер и всички събрания винаги бяха пълни с хора. Имаше много хора от Ямайка, които обичат островитянския ритъм и много от тях бяха в моя хор. Имахме около две-три хиляди човека и хор, в който повечето хора бяха от Ямайка. Когато те пеят, пеят, казвам ви. Така че, аз си помислих тогава: Ще опитам това, което Кетрин направи, за да видя дали действа. Ще ги накарам всички да млъкнат. Аз не знаех какво правех. Виждате ли, тази жена, която толкова много обичах, и тя толкова ми е повлияла, накара мястото да утихне и когато те утихнаха, слепите започнаха да виждат. Така че, аз си помислих: Ако накарам тези хора да млъкнат, може би същото ще стане, тоест експериментирах с помазанието. Тогава започнах служението си. Бях толкова глупав тези дни. Бях толкова незрял в някои неща. Няма дори да ви кажа някои от тъпите неща, които съм правил тогава. Сега още ги правя от време на време и жена ми винаги ме предупреждава. Но тогава аз казах: Нека да няма никакъв шум. И те всички ме погледнаха. Защо го правя това? На мен ми трябваше цяла вечност, за да накарам само тези хора от Ямайка да млъкнат, понеже те не могат да млъкнат. Като казах: Нека да е тихо! Някой от тях казваше: Слава на Бог! Казах: Не! Никакъв шум. Някой казваше: Алилуя. Казах: О, не. Най-накрая всички утихнаха. Изведнъж мястото утихна. Тогава си помислих: Какво пък да правя сега? И започнах да се нервирам. Един млад човек - Гери, работеше за мен. Тогава пееше, сега е пастир в Пенсилвания, но аз бях толкова уплашен да си отворя очите, за да видя какво прави, така че си казах, ще си ги държа затворени. Може би всички хора ме гледат и се чудят какво правя, така че няма да си отварям очите. След двайсет минути аз все още стоях и се потях от главата до петите, и не знаех какво да правя. И си помислих как да изляза от това и да им кажа, че съм сбъркал. Как да им кажа, че просто опитвам нещо, което не работи? Бог наистина ме обича, казвам ви. Тъкмо щях да отворя очи и да им кажа: Хора опитах с нещо, което просто не проработи, и Бог ме превзе тогава, защото изведнъж чух... Кетрин ги караше да са седнали, но аз бях накарал хората да станат. Може би Бог го беше планирал, не знам.

И изведнъж чух: БАМ, и си помислих: О, какво става, Господи? Страх ме беше да отворя очите си. След това чух отново: БАМ, БАМ. И като станаха няколко такива БАМ, отворих очите си. Хората падаха навсякъде, всеки човек - до 60 секунди след първите БАМ, БАМ. И изведнъж цялото място направи БУМ, и се срути. Те всички изчезнаха. Редиците - хората започнаха да падат навсякъде. Хорът беше целият на земята, музикантите всички бяха на пода, Гери беше коленичил, а пък аз се държах за амвона. Единственият, който не беше паднал бях аз и Гери, който до тогава беше толкова уплашен, че плачеше. Научих още един ключ за помазанието...

Вижте, Библията казва: Мълчете и знайте, че Аз съм Бог. Мойсей каза на израилтяните: Утихнете, за да мога да чуя какво казва Бог за вас. Езекил казва: Утихнете в присъствието на Бог. Така че, ще поучавам малко върху това. Научих от Кетрин, че тишината често е много мощно нещо. Повечето от нас, хора, не знаят как да бъдат тихи. Ние винаги се движим, винаги правим нещо. Тишината е част от това да се приеме помазанието и когато ви покажа стъпките за помазанието, помнете тази история, която ще ви разкажа сега. Имам един скъп приятел, който се казва Питър Джейкок, много скъп мой приятел и духовен човек. Веднъж той ме извика в петък вечерта и каза: Утре сутринта ще ти се обадя и ще те взема в пет часа сутринта. Бъди готов. Аз казах: Питър, къде ще ходим в пет часа сутринта? Той каза: Бени, ти просто бъди готов, аз ще те закарам на едно място. В пет часа сутринта той изсвири с клаксона на колата. Аз излязох. Нямаше никой на улицата, беше още тъмно. Майка ми, баща ми, братята ми спяха.

Влязох в колата и му казах: Къде отиваме? Къде ме водиш? Той каза: Ще разбереш. Той кара около час и половина, два и влязохме в гората. Ако живеете в Канада, много бързо можете да стигнете до необятни гори. Вече бяхме извън Торонто. Нищо друго не се виждаше освен гори навсякъде. Ходихме пеша още един час и по едно време стигнахме до средата на... на никъде. И аз си помислих: Този човек луд ли е? Събужда ме в пет часа сутринта, казва ми, че ще ме заведе някъде и ме завежда в гората, може би е загубил ума си. И казах: Питър къде ме водиш? И той каза: Ще видиш. Аз му се бях доверил, но вече не му се доверявах много, понеже не знаех какво му става. Изведнъж стояхме, заобиколени от дървета, птички и буболечки. И аз стоя там, никой няма наоколо, нищо няма наоколо, нито къща - нищо. И Питър каза: Ще се върна съвсем скоро.

И аз стоя там и... Казвам ви, нещо се случи. За първи път бях тих. Чувах сърцето си как бие. Чувах звуци във вътрешността на ушите ми, които не знаех, че са там. Учудващо е когато не можете да говорите, какви неща могат да ви се случат. Обаче започнах да се уплашвам след известно време, понеже Питър не се върна. Десет минути... Петнайсет минути... Повярвайте ми, тези десет, петнайсет минути траеха доста дълго. Двадесет минути. Господи, той ме напусна! И аз изкрещях. Вие също бихте изкрещели, ако бяхте мен. Изкрещях: Питъ-ъ-ър! И той изскочи от един храст съвсем близо до мен. Къде беше? Питър каза: Ето защо те доведох тук. Доведох те, за да ти покажа, че ти не можеш да бъдеш тих. Той каза: Бени, ти винаги говориш в църква, ти винаги говориш, когато съм с теб, ти никога не си тих. Ти говориш толкова много, че на хората вече им е омръзнало да те слушат. Исках да те науча на един урок. Доведох те в тази гора, за да ти покажа, че ти не можеш да пазиш тишина. Исках да го убия тогава. Той ми каза следното. Слушайте какво ми каза! За това съм му благодарен завинаги. Обичам го... Естествено, той е мой приятел от години, но през тези няколко минути не бях сигурен, че е такъв.

Той ми каза: Бени, ще ти дам нещо, което ще промени живота ти в бъдеще. Той каза: Бог не може да използва хора, които през цялото време говорят, но нямат време да слушат. Дуайд Муди е казал: Ако аз мога да взема един невярващ човек и да го държа тихо - да бъде тих за пет минути и през това време да успея да го накарам да мисли за вечността, той ще се спаси. Той каза: Пет минути на тишина ще спаси една душа. Какво?! После го проверих. Дуайд Муди наистина е казал това. Той е казал: Ако мога да взема един човек - грешник, който не е спасен и да го накарам да мълчи в продължение на пет минути, през тези пет минути само, ако мога да го накарам да мисли за вечността, ще бъде спасен, без да му проповядвам Евангелието. Той ще ме попита: Какво трябва да направя, за да бъда спасен? Дуайд Муди е казал: Няма нужда да му казваш за Исус, той ще те пита и ще ти каже: Кажи ми за Исус! Той каза: Тишината довежда Бог, винаги знай това. Аз научих това по трудния път, в гората…

Кетрин доведе с нейната тишина Бог и веднъж в моето събрание, когато аз глупаво се опитах да направя нещо, слава на Бог, че то проработи... Това което ще ви кажа днес, ще ви донесе някои уникални ключове за помазанието. Вдигнете си ръцете и кажете: Татко, научи ме на ключовете на помазанието, в името на Исус. Амин. Учудващо! Ключовете за помазанието се намират в едно от най-уникалните места в Божието Слово, що се отнася до шатъра. Бог ме води за това, така че обърнете на Изход 25 глава. Исках първо на 14 глава да отидем, обаче Бог ме води в тази посока, така че ще оставим това. Изход 25 глава, искам да ви покажа една по една стъпките, които ни водят към това място, където да можем да ходим в помазанието. Има много, което искам да кажа, така че слушайте внимателно. Бог даде на Мойсей инструкции как да построи скинията. Учудващо е, в тези инструкции откриваме ключовете за най-мощния живот, който можете да живеете. Бог проговори на Мойсей като каза: Кажи на израилтяните да Ми съберат принос; от всеки човек, който на драго сърце би дал, ще приемете приноса за Мене. Ето какъв принос ще вземете от тях: злато, сребро и мед, синьо, мораво, червено, висон и козина. Червено боядисани овнешки кожи и язовски кожи, ситимово дърво, масло за осветление и аромати за мирото за помазване и благоуханното кадене, оникси и камъни за влагане на ефода и на нагръдника. И да ми направят светилище. Всеки да каже: светилище. Светии, вие ще получите помазанието, когато достигнете Божието обиталище. Светилището, за което говорим тук не е сграда, построена с човешки ръце, това е обиталището на Всемогъщия Бог. Ако вие можете да достигнете мястото, което Отец обитава, ще достигнете до помазанието, присъствието Му, и ще можете да ходите в Него. Той започва да дава на Мойсей материалите, които трябва да използва, за да построи това светилище. Вземете бързо химикал и запишете в Библията си или на лист значението на това, което ще прочета. Това ще ви помогне уникално в разбирането на шатъра. Много е важно да ви го дам, защото ще ви помогне, когато четете цялата Библия и влизате в други места на Словото, които споменават тези цветове и материали.

Ще си спомните това, което съм ви казал тази сутрин. Ето какъв е приносът, който ще вземете от тях: злато - Божественост; сребро - изкупление. Тези неща са символи, символични на нещата, свързани с нашето спасение. Всичко в Стария Завет е сянка. Всичко в Новия е субстанция. Разберете това. Ние ходим в субстанцията на сянката, която учи Старият Завет. Така че, имаме злато - това е Божественото нещо; среброто е изкуплението; медта е страданието; синьото - всеки път, когато е споменато синьо в Библията, то е символично на Исус - Синът на Бог; моравото - Царя на царете; червеното - страдащия Спасител; висонът - съвършения човек; и козината - пророкът на Бог. Козината винаги е символична на офиса, кабинета на пророка. Пророците носеха козини, това беше тяхното облекло в ранните дни. Така че, козината тук говори за пророческият кабинет. Доста бързо ли говоря? Да? Господи! Добре, ще се върнем пак.

Златото е символ на Божествеността. Среброто - на изкуплението. Когато Бог каза на Мойсей цената на изкуплението, Той каза: Платете в сребро; медта - страданието, страдание. Това достатъчно бавно ли е? Добре. След това продължава: синьото - това е цветът, който е символ на Исус като Син на Бог, моравото - Царят. Спомняте ли си? Те Му сложиха морава мантия, като Му се подиграваха, това е Царят. Моравото е цветът на Царствеността. Червеното е цветът на кръвта, това е страдащият Спасител. Спомняте ли си червената прежда, която Раав трябваше да спусне през прозореца си, за да могат да избягат след това шпионите? Ние избягваме чрез кръвта на Исус. След това Той продължава и казва: висон - Исус - съвършеният Човек и козината - Исус пророка. Сега, колко Евангелия има? Четири. Учудващо! Тези четири цвята: синят, моравият, червеният и белият толкова перфектно са показани в четирите Евангелия.

Четири цвята - четири Евангелия. Матей показва Исус като Цар, така че виждаме моравото тук. Марк представя Исус като Човека Христос, това е бялото. Лука представя Исус като Спасителя, това е червеното. Йоан представя Исус като Синът на Бог, това е синьото. Колко от вас слушате? Кажете Амин. Колко виждате четирите цвята в Евангелията? Четири цвята и четири Евангелия: Матей - мораво; Марк - бяло; Лука - червено и Йоан - синьо. Това са кабинетите на Христос. Той е Царят на царете в Матей, Той е Човекът Христос в Марк, Христос Спасителя в Лука, Христос, Синът на Бог в Йоан. Това е чудесно! Мисля че, дори до сега посланието стига само по себе си, но продължаваме: червено боядисани овнешки кожи в пети стих. Спомнете си, козината е символ на пророка на Бог. Червено боядисаните овнешки кожи - това е лидерът, боядисан в червено. Тук се говори за Исус като наш Лидер, който стана жертва за нас. Помните ли Авраам? Той трябваше да убие сина си, ангелът го спря и какво се хвана след това? Не агне. Овен. Добре. Това е лидерът. Язовските кожи в Библията винаги са символ на грозотията на греха. Спомнете си, Библията казва, че в Исус вече нямаше красота, която да пожелаваме. Така че, грозотата на греха са язовските кожи. След това продължава със ситимово дърво, това винаги е символ на Исус - Човека, защото дървото в Библията винаги е символ на това, което е от плътта. Все още ли говоря бързо? Не и да, така ли? Добре. Овенът е Лидерът, язовските кожи е Исус, който стана грях. Ситимовото дърво е много интересно нещо. Дървото е символ на това, което е човешко. Ситим е вид дърво, което се намира в Средния Изток. То е единственото дърво в света, което не гние. Това дърво може да се запази с години и години след като е мъртво. Наричат го нетленно дърво. Единственият човек, който някога е ходил с нетленно тяло е Исус.

Интересно е, нали? Ситимовото дърво е символ на нетленното съществуване на човешко същество, нетленна плът. Ситим е това, което прави нетленно дървото, а то е символ на Човека Исус, който беше нетленен. Бог казва: Няма да оставиш Святия Си да види изтление. Трябва да си спомните нещо. Може никога да не сте разсъждавали за това, но вашето и моето тяло са дошли от пръстта, нали? Знаете ли, че тялото на Исус не е дошло от пръстта? Неговото тяло е какво? Словото стана плът. Вашето тяло и моето тяло са дошли от пръстта, Неговото не обаче.

Ще кажеш: Как става това? Сър, Адам беше създаден от пръстта, тялото му беше оформено от пръстта, но тялото на Исус не, защото кръвта на Исус дойде директно от Небето, не от майка Му Мария, плътта Му беше зачената от Словото. Това само по себе си е доказателство за възкресението. Какво искаш да кажеш? Ако физическото тяло на Исус беше дошло от пръстта, то трябваше да се върне в пръстта, защото така изпълнява Закона. Бог каза: От пръст си направен и към пръстта ще се върнеш, но плътта на Исус никога не се върна към пръстта. Как може да се върне, когато не е направена от тази пръст? Той трябваше да възкръсне от мъртвите. Колко виждат това? Кажете: Виждам го. Честно казано, ако Господ Исус не беше възкръснал от мъртвите, естествено всички щяхме да бъдем осъдени вечно, но ако Той не беше възкръснал, Неговото тяло все още щеше да бъде в гроба. Но като не е излязъл от пръст, как ще влезе в нея? Това доказва възкресението на Бог. Така че, ситимовото дърво е символ на нетленната плът - Исус. Библията казва: Няма да оставя Святия Си да види изтление.

След това се казва в 6 стих: и аромати за мирото за помазване. Маслото за осветляване е винаги помазанието. Това е чудесно. Маслото за осветление. Ако искате светлина във вашия живот, вземете маслото и аромати за мирото за помазване и за благоуханно кадене. Аромати за мирото за помазване. За какво се говори тук? Поклонение. Когато Библията говори за аромати, или тамян, винаги се говори за поклонение. И тук се говори за поклонение, за помазване. Колко от вас искат помазанието във вашия живот? Поклонението е ключ, както ще видите малко по късно. По-нататък казва: ониксов камък и камъни за влагане в ефода и в нагръдника. Камъните винаги са символ на църквата, тялото на Христос. Ние сме живи камъни. Давам ви всички тези чудесни, славни символи. Нека сега да започнем да разглеждаме ключовете за помазанието.

Готови ли сте? Ако сте готови, кажете: Готов съм! Добре.

Ключ номер 1: Бог накара Мойсей да построи шатъра, даде му материалите и му каза: Сега искам да направиш една ограда. Искам да ме гледате внимателно, за да ви нарисувам тази картина. Шатрата беше една палатка, която е с две разделения - свято и пресвято място. Около нея имаше ограда. В тази ограда беше това, което се нарича външен двор. Така че, имате ограда, имате палатка (шатра) вътре в тази ограда и имате външен двор, който е пред шатрата. И сега, Бог каза: Мойсей, искам да построиш ограда от бял висон, перфектността, съвършенството на Исус. Когато хората погледнат Бог, първото нещо, което те ще видят, е съвършеността на Човека Христос, оградата. Тогава каза: Искам една порта от изток и тя да е направена от висон, също от четирите цвята, които казах вече - синьо, мораво, червено и бяло. Той каза: Искам тази ограда да бъде с колове от ситимово дърво. Всичко това говори за Исус. Гледайте сега!

Мястото, от където се влизаше в присъствието на Бог, беше портата с четирите цвята, представяйки какво? Исус - Синът на Бог, Царят, Човекът и Спасителят. Все още ли сте с мен? Добре. След това оградата - перфектността на Исус, съвършенството Му. Ситимовото дърво - нетленността, перфектността на тялото Му, съвършенството на нетленното Му тяло. Нека да ви кажа нещо за тази ограда, което е много осветляващо. Ако се изправите срещу шатъра на Мойсей, първото нещо, което ще видите, е тази порта, и ще видите четирите цвята. Юдеите не разбираха,че тези четири цвята говореха за Месията. Учудващо е. Ако мога така да го кажа, Исус беше там, но те не можеха да Го видят. Той беше във всичко, което Бог беше направил в тази шатра. Така че, ето ги, те се изправят срещу синьото, моравото, червеното и бялото, като не знаят, че всичко това говори за Христос, четирите Евангелия и т. н. Бог каза на Мойсей: Искам стълбовете да бъдат вързани с въжета от козина. Това какво символизира? Исус - пророкът. Слушайте!

Господ каза: Искам това въже да бъде свързано с техните видове гвоздеи, които се забиват в земята, за да задържат стълбовете. Изкопават дупка и забиват този голям гвоздей. Бог каза: Искам въжетата, които държат стълбовете да бъдат направени от козина и искам самият гвоздей да бъде направен от мед, но той трябва да бъде забит на половина в земята. Хора, слушайте, това е много важно. Той каза: Искам въжетата да са държани за земята, но само на половина забит гвоздея. Защо? Знаете ли, че цялото Евангелие беше в тези въжета, в този кол и в този гвоздей, и те никога не Го видяха? Чувате ли? Готови ли сте за това?

Исус - съвършеният Човек. Между другото изпуснах две неща да ви кажа. Бог каза на Мойсей: Искам стълбовете да бъдат със сребро на върха и с мед на дъното. Ето, имате тези стълбове, сребро на върха и мед на дъното. Въжето беше свързано към една кукичка, направена от сребро и от другия край - мед. Ако прочетете всичко това, ще си кажете: Господи, защо са всички тези детайли? Защо са тук? Няма нищо в Библията, нищо, кажете след мен: Няма нищо без значение в Словото. Ето къде е цялото Евангелие. Исус - Съвършеният Човек е дървото; който е моят Изкупител - това е среброто; който страда - медта; Божият пророк, който страда и умря, и беше погребан - колчето в земята; Бог каза на Мойсей: Искам гвоздеят, колчето да влезе в земята само на половина. Защо ли? Исус страда, умря, беше погребан, но Бог каза: Дръж това колче наполовина, понеже Той възкръсна. Цялото Евангелие беше в стълба, гвоздея и въжето.

Ще кажете: От къде вземаш тези неща? От Библията. Може да сте забравили едно нещо за мен. Аз съм израснал на изток, ходил съм на библейско училище поради факта, че съм живял там. Имам повече информация само поради факта, че съм роден там, отколкото всеки библейски ученик може да научи. Така че, доверете ми се. Това е цялото Евангелие - в това въже, стълбове и кол. Когато юдеите виждаха оградата, тя говореше за Исус, вратата говореше за Исус, стълбовете говореха за Исус, въжето говореше за Исус, гвоздеят говореше за Исус. Така че, първият ключ към помазанието е пълнотата на Исус. Искате Божието помазание във вашия живот? Познайте Исус в Неговата пълнота! Не само в един от кабинетите Му, но във всичките. Познавайте Го като Сина на Бог! Познайте Го като Човешкия син! Хората не разбират защо Исус бе наречен Човешкият Син. Защо Той се наричаше така? Какво е Човешкия Син? Човешкият Син е този, с който можеш да се идентифицираш, можеш да кажеш: Той ме разбира, Той е човек. Боли Го, както мен ме боли, Той е преминал през това, през което аз съм преминал. Синът на Бог стана Човешки Син, за да можем ние - човешките синове, да станем Божии синове. Той - Синът на Бог дойде на земята, за да ми каже на мен за Бог и след това Той като Човешки Син се върна на Небето, за да каже на Бог за мен. Мисля че, пропуснахте това. Ще го кажа отново: Като Божият Син, Той дойде, за да ми каже на мен за Бог, а като Човешки Син, Той отиде при Бог, за да каже на Него за мен. Какво прави сега Той на Небето? Казва на Бог за мен. Той е моят Посредник, Той е Адвокат. Какво прави Той като мой Адвокат? Казва на Бог: Ще Ти кажа нещо, Татко, за Бени. Той е нашият Посредник. Слава на Бога! Той е нашият Първосвещеник. Той е моят Ходатай. Какво е ходатай? Този, който е заел моето място. Помислете си за това. Той дойде на земята, за да ни каже за Отец, отиде при Отец, за да каже на Него за вас.

Човешки син на земята, Божии син на небето. Павел Го нарече Мъжът Христос. Какво уникално нещо! Имам предвид, че това е достатъчно, за да ви накара да чувствате тръпки по цялото си тяло. Вдигнете си ръцете и кажете: Исусе, благодаря Ти, че зае моето място на Небето. Вижте, светии, трябва да разберете нещо. Той е на Небето заради вас сега! Вие никога не можете да се провалите, защото Той е там, в Славата, като казва на Отец: Татко, познавам това момче там. Искаш да кажеш, че Исус знае какво правя аз? Да, Той премина през всичко, през което ти ще преминеш и сега Той стои пред Славата, като твой Адвокат. Осъзнавате ли това? Той ви даде сила з